Кой смее да нарича Спасителите със сръбския списък?

Пише: Доника Сахини-Лами

Трудно е да чуеш албански...

За мен е лесно какво се случва. Като човек, който е видял войната през очите си, който е преживял сръбския геноцид и който знае точно през какво е преминала страната, боли и съм възмутен от това, което виждам днес и чета навсякъде!

Тя не се превръща в политика на кръв, на жертвоприношение, на национални рани!

Моля, всички вие, които имате червена и черна кръв, не ставате жертва на мръсни политически игри. Така искат да се разделим, да се изправим срещу слабите.

Не отговаряйте на хора, които нямат знания, история, не носят отговорност на раменете си. Хора, които не са имали и ден да защитят страната, без принос за освобождението, без уважение към жертвоприношението на поколенията, които ни доведоха тук.

Открито е свободно Косово. Изработена от Илази, Адам, Хамза, Захир, Абех, Рамиш, Рамази, Рамиз, Фехмиу, Хашим, Кадриут, Елмиут, Ферджа, Рея, Фатмир, Лата, Ремит, Насеми, Якупит, Есат, Беким, Ферид, Самиху, от много мъже и жени от АОК... от Дебес, Ябес, Джери, Мерита, Влора, Мерт, Мервет, Фидет, Фият, Линди, Линди, Окас, Рамес, Хадес, началник на много жени, но много от жените, които работят за мен и войната.

Да обвиниш тези хора, че имат връзки със сръбския списък е най-сериозната обида, която можеш да направиш за историята на Косово. Това е балет върху кръвта на мъчениците и върху болката на хиляди семейства.

Бях на 19, когато видях избитите тела на семейство Джашар. Виждал съм геноцид в Рекак. Пред очите ми са Хаги и Бесими, убити заедно с баща им в Раковина. Да. Аз съм свидетел на Раковина. Видях кипариса на Ликошан. Виждал съм убити деца, изнасилвани жени, разбити семейства. Снимах трупове, взех трупове от улицата. Интервюирах счупени духове. Утешавал съм стотици майки и бащи. Смъртта беше пред мен всеки ден. Две години... Навсякъде!

След войната аз тръгнах по същия път. 15 години работа с най-лошите случаи, изнасилени жени, измъчвани мъже, травмирани деца. Майки, изнасилени пред семейството. Майки, изнасилили малките си дъщери пред очите им. Мъже изнасилени и изнасилени.
Прочетете внимателно, всеки ден благодаря на Бога, че остави ума ми върху главата ми. Но, знаете ли, никога не съм бил по-щастлив от тези дни, тъй като никога не съм бил в косовска бюджетна позиция и заплата. Никога! Защото никога не съм падал по властта, но съм се борил за държавата. Но благодаря на Бога, че ако имах позиция, и ако се опитвах да се справя с някои от политиката, които недискретно опетняват всичко свято, и слушайки етикета на типа: ” със сръбския и гневен списък...” Не знам...

Не знам къде стоях. Знам в името на писмото на децата, които гледах.
Затвори им очите, в името на тези крайници, които погребах, за чест... Не съм.
Реагирах така, както заслужават езика си!

Въпреки, че знам, че са толкова лоши, че изобщо не трябва да бъдат записвани, дори не ги коментирай. За власт и гласуване!

Но това ме изгаря. Сърбия също не ни обижда на това ниво. Горко ни, воювахме сами в Сърбия. Държавата го взима, диша и диша, но да не си посмял да докоснеш нещо, което не можеш.
Докосни!

Не всички са мъртви тук!

Работих без огъване, без да искам услуги, без да поемам поста. Така че, когато някой използва моето име или моите колеги, поставяйки ни в контекст със сръбски “списък, тогава знаете много добре, че докосвате най-святото нещо, което имаме, нашата жертва и това не е толериране.

Моля те, не разчитай на тези хора. Не им давай никаква тежест. Игнорирай ги. Това са игри за власт, за гласове, за разделение.

Защото ръката ти в сърцето трябва да е напълно извън линията за хора като Рамуш Харадинай, Кадри Веселинай, Хашим Тачи, Сали Мустафа, Елми Реджика, Якуп Нура, Ферат Шала, Ганимете Муслиу и много други, с изявление: “Joni with the Serbian List”.

Това не е нито политика, нито дебат.
Това е истината. Наранява историята и активира травмата на нация, която тепърва ще се възстанови.

И за това отговорността е голяма.
Много голяма и много опасна реалност. Иска ми се спасителите да запазят мира, накрая да спечелят Сърбия и да не спечелят някои гнили умове!
Но е трудно да чуеш албански...