Вечен затвор: Спираш ли престъпността?

Тази присъда, произнесена от брат й Ленард Адемий, поставя линията на справедливостта: Тя може да накаже, но не може да възстанови живота.

Но в страна, където дългосрочната болка остава без отговор, решението за доживотен затвор за убийци и Лиридона Адримай се разглежда като малка, но важна стъпка към някакво правосъдие.

Вечерта на 29 ноември 2023 г., на улица в село Брица в Прищина, Лиридона Адемияй бе убита в присъствието на двете си деца.

Случаят шокира общественото мнение и стана символ на крайно насилие и търсене на справедливост.

На 21 април 2026 г. Конституционният съд в Прищина осъди трима души за това убийство: нейният съпруг Наим Мурсели, както и Гранит Плав и Кокал Концерт.

Първите двама били осъдени на доживотен затвор, а третият - на 30 години затвор.

“Доколкото страданието на семейството се е облекчило”, Ademiaj казва Радио Свободна Европа.

Но той знае, че процесът не свършва тук. Защитата предупреди жалбите и се очаква делото да бъде предадено на Апелативния съд и Върховния съд.

Надяваме се, че дори най-високият случай потвърждава това решение. Само такива изречения могат да спрат убийството на нашите майки и сестри”, казва Адемиядж.

Тежко наказание - не винаги окончателно

Вечният затвор е най-тежкото наказание в наказателната система на Косово.

След въвеждането на Наказателния кодекс през 2013 г. той се произнася по 13 случая.

Според данните на Косовския съдебен съвет (KGJK), предоставени от Радио "Свободна Европа," в преобладаващото мнозинство ̀ 12 случая на сериозни убийства, докато само един случай е свързан с тероризма.

Законът предвижда това наказание за 36 престъпления, извършени при сериозни обстоятелства, включително геноцид, престъпления срещу човечеството и измяна срещу държавата.

Практиката обаче показва, че пътят към окончателно решение е дълъг и несигурен.

Първата доживотна присъда, обявена през 2015 г. за сериозно убийство, по-късно бе омекотена от Апелативния съд и Върховния съответно през 25-те години на лишаване от свобода.

Според Фламур Кабаши от Косовския институт за правосъдие (IKD) използването на това изречение се е увеличило през последните години.

След наблюдението ни, наскоро видяхме увеличение на доживотната присъда. Но решенията вземат рязък завой само когато са потвърдени от втората инстанция”, казва Кабаши Радио Свободна Европа.

В някои случаи повече от един човек е осъден на доживотен затвор в същия процес.

Три такива изречения бяха произнесени само през последната година.

През май 2025 г. Конституционният съд в Прищина осъди братята на доживотен затвор, а Неджат Власалиу, обвинен в убийството на бизнесмена Бедри Реджепи.

Присъдата бе потвърдена и от Апелативния съд през април тази година.

През април Конституционният съд в Прищина осъди Наим Мърсел и Гранит Плав за убийството на Лиридона Адемияй на доживотен затвор.

В края на април Конституционният съд осъди Благое Спасоевич и Душан Максимович да служат на терористичната дейност, свързана с нарушаване на конституционния ред и сигурността на Косово.

Правосъдие под натиск и дилема

Въпреки тези събития бившият председател на Върховния съд Фейзула Хасани смята, че доживотният затвор рядко е бил в последната си форма.

“За днес, само един случай може да се счита за отрязан -- случаят с Дардан Кривакас”, казва той, добавяйки, че дори този случай остава законно отворен за предизвикателството.

Дардан Кривака бе признат за виновен за убийството на Маригона Османи през 2021 г. и по трите стъпки на съдебната система.

Върховният съд обаче потвърди присъдата, според процедурата, делото все още може да бъде обект на искане за защита на легитимността.

Това потвърждава за Радио Свободна Европа и адвоката на Кривак, Скендер Муса, който твърди, че такова искане се подготвя.

“Подготвяме искането за защита на легитимността, което е главно свързано с присъдата доживотен затвор, произнесена от Първоинстанционния съд и потвърдена от втория и Върховния съд”, обяснява Муса.

Той казва, че процедурите в областта на правната експертиза са били нарушени по време на процеса и добавя, че ако Върховният съд не превърне делото в повторно дело, защитата ще бъде разгледана от Конституционния съд.

Кабаши от МКД обяснява, че искането за защита на легитимност представлява необикновен случай, който може да засегне промяната на окончателното решение, ако бъдат открити правни нарушения.

Същата съдебна процедура може да бъде използвана от Vladsaliu”, казва той.

В други случаи Апелативният съд е облекчил доживотните присъди, като ги е заменил с присъди до 35 години затвор.

От 13 дела, регистрирани с доживотен затвор, само един е приключил с освобождаването на обвиняемия.

През април 2023 г. Върховният съд оправда Насер Паязит, който първоначално бе осъден на доживотен затвор за убийството на Донжет Паязит през 2015 г.

Дали животът в затвора ще спре престъпността?

На теория всяко наказателно наказание има за цел да предотврати както индивидуалното, така и обществото като цяло. Но на практика ефективността на доживотния затвор остава спорна.

Данните от Косовската полиция, предоставени от Радио Свободна Европа, показват, че между 2013 и 2025 г. са регистрирани 411 убийства от всякакъв вид. Ако са включени годините, довели до това изречение, общият брой убийства за 25 години възлиза на 1,558.

Само един ден миналата седмица две убийства бяха докладвани в Прищина, една в Южна Митровица.

За експертите тези цифри не показват ясен превантивен ефект.

Фактът, че през последните пет години подобни присъди са се увеличили, не свидетелства непременно за превантивния ефект. Извършителите продължават да извършват сериозни престъпления”, казва Кабаши.

Hasan споделя същата позиция: “Не съм забелязал конкретен ефект от това изречение на практика”.

Въздействието на общественото мнение

В съдебната зала решенията следва да зависят единствено от доказателствата и закона. Извън обаче друг глас често става неоспорим - общественото мнение.

Бившата Народна Застъпничество, Хилми Джашар, казва, че случаите, които получават големи медии и обществено внимание, често създават един вид мълчалив натиск дори върху съдебната система.

Имаме впечатлението, че когато подобни случаи доминират в общественото мнение, това се отразява в подхода на съдебната система. Налице е повишена загриженост и специално внимание към случаи от обществен интерес. Следователно не трябва да бъде”, казва Джашар, подчертавайки, че съдилищата следва да действат независимо и безпристрастно.

В същата линия бившият председател на Върховния съд Fyzullah Hasani признава, че влиянието на общественото мнение и медиите не винаги може да се избегне.

“Убеден съм, че в някои случаи е имало въздействие на медиите и общественото мнение”, казва той, но добавя, че това не означава непременно несправедливост при вземането на решения.

За адвокат Муса, това напрежение се усеща най-вече от страната на защитата. Той казва, че процесите за сериозни престъпления, особено тези, които могат да свършат в доживотен затвор, се извършват в атмосфера, която е обременена не само от закона, но и от социалните.

Адвокатът трябва да се бори сам. Тя трябва да избягва всеки субективен елемент и да се фокусира само върху доказателства, правни разпоредби и правни доктрини. Това е изключително предизвикателство”, посочва той.

Освен публичния натиск, тези процеси са белязани и от тяхната продължителност.

Според Муса случаите се различават по сложност, но средно процес на убийство, който може да завърши доживотен затвор между 12 и 36 месеца. При приключване на всички процедури, включително евентуални жалби и повторно разглеждане, може да продължи до пет години.

Система, която изисква повече от наказание

Освен дебата за наказанието, проблемът изглежда е по-дълбок. Според Джашар липсата на хармонизация на наказателните политики създава неравенство и подкопава съдебната сигурност.

На практика различни съдилища могат да издават различни присъди за подобни действия, подкопавайки доверието на гражданите в правосъдието.

В нормално състояние тези ситуации не смеят да се случат, защото заплашват един от основните принципи на съдебната система, който засяга това, което е известно като съдебна сигурност”, казва Джашар.

Хасан, от друга страна, подчертава, че борбата с престъпността не може да се основава само на тежки наказания.

Други фактори - социални, икономически и образователни - играят също толкова важна роля в предотвратяването на престъпността.

Правна рамка

Наказателният кодекс на Косово предвижда, че доживотен затвор не може да се произнася пред лица на възраст под 21 години в момента на извършване на работата.

Освен това осъдените получават право на гаранция след поне 30 години затвор.

До този момент никой затворник не е използвал това право, главно поради процедурни и времеви причини.

И докато системата продължава да търси баланса между наказанията и превенцията, семейство Адемич остава с постоянна реалност.

Децата на Лиридона вече няма да виждат майка си”, казва Леонард Адемиядж, пише RELEL, излъчване Перископ.