Увеличение на лихвените проценти, експерти: инфлацията и институционалната криза засягат

Радио Репортер Свободна Европа, представяща се като заинтересовани клиенти, тества банковия пазар в края на август.

Разликата беше очевидна: някои банки предложиха заеми с лихвени проценти от над 7%, един 8% от около 6%, колкото и преди, докато бизнес лихвите се покачиха над 10%.

Банкови служители дадоха подобни отговори: “Дагерите са нараснали много”, но никой не даде ясно обяснение защо.

По въпроси към няколко банки по този въпрос, включително Raiffeisen, BKT, ProCredit, SAB, TEB и BPB Radio Free Europe, не получиха отговори.

Възходът обаче потвърждава косовската централна банка (BQK), въпреки че в по-ниски стойности от наличните банки.

Според данните на BQC, изпратени от REL, средният лихвен процент по кредита през юли 2025 г. е бил 6,38%, спаднал от 6,17% преди година.

Според банковите служители действителният растеж е започнал от август нататък.

Фактори, които оказвали влияние върху растежа

Финансови експерти твърдят, че увеличаването на лихвените проценти е свързано главно с три фактора: политиките на косовската централна банка, инфлацията и институционалната криза.

Бившият управител на BQ Фехми Мехмети обяснява, че голямо въздействие е имало увеличаването на задължителните резерви, които банките трябва да поддържат.

Докато банките преди това държаха капитал от 8% до 12% от застрашените активи, от юни тази година ЦИК увеличи този процент на 10% на 14%.

Това означава, че за всеки отпуснат заем банките трябва да запазят повече акционерен капитал. И за да компенсират това “капитален застой”, банките често увеличават лихвените проценти към клиентите, казва Мехмет.

Например, ако банката заема 100 млн. евро, тя трябва да запази осем млн. евро в капитал, докато сега тя е десет млн. евро повече блокирани от два милиона евро, които не могат да бъдат използвани за нови заеми”, обяснява Мехмети, основател на Института за икономически и финансови изследвания, за Радио Свободна Европа, излъчване Перископ.

Този въпрос беше регламентиран с регламента за академията на капитала на банките през 2015 г., в който се определя акционерният капитал от 8% до 12% от общия размер на застрашените активи.

Но ЦИК потвърди пред Радио "Свободна Европа," че е поставила допълнителни 2% върху опасните активи.

Това решение беше взето миналата година, но изпълнението му започна през юни и цели “засилване на устойчивостта на финансовия сектор в Косово”.

Мехмети казва, че друга причина за повишаване на лихвените проценти е увеличаването на инфлацията.

През август тази година инфлацията достигна 4.5% спрямо 1.4% през август миналата година.

Когато цените се повишат, парите губят”, казва Мехмети, и за да се защитят от тази загуба, банките увеличават лихвените проценти.

Високата инфлация подх0 увеличава риска гражданите да не си позволят кредитни плащания, тъй като дневните разходи са по-високи. Това подтиква банките да изискват по-висока цена за опасност, което води до по-висока лихва”, добавя Мехмет.

В допълнение към икономическите фактори професорът по икономика в Прищина Маджид Бекташ казва, че политическата криза е засегнала и лихвените проценти.

Косово, сега и много месеци, е в правителството на власт и няма напълно конституционно събрание.

Бекташ казва, че невнасянето на международни дарения или заеми, които изискват одобрение от две трети от гласовете в Асамблеята, е намалило движението на еврото на пазара.

Липсата на пари намалява офертата и увеличава търсенето на заеми, принуждавайки банките да увеличат лихвите”, обяснява Бектас Радио Свободна Европа.

Поради институционалната блокада осем международни споразумения за финансиране и кредит с Европейския съюз, публикувани миналата година на официалния сайт на Парламента, все още не са одобрени.

За Мехмет и Бектас ситуацията е интересна за банковия пазар, тъй като лихвените проценти за кредити се увеличават, а тези за депозити са по-бавни.

Бекташ казва, че понижаването на лихвените проценти по кредитите може да бъде постигнато чрез засилена конкуренция.

Позволете на новите банки да навлязат на пазара в страната, за да накарат съществуващите банки да намалят лихвените проценти”, казва Бекташ, добавяйки, че банковите печалби в момента са високи.

Търговските банки в Косово поотделно определят лихвените проценти и лихвените проценти, основани на техните бизнес политики, а ЦИК няма право да се намесва директно върху тях.

Според ЦИК банковият пазар функционира като свободен пазар, където пазарните условия определят цената на средствата и заемите.

В Косово работят 11 търговски банки, а девет микрофинансови институции, които предлагат заеми на гражданите, работят. Въпреки че условията на последните са по-лесни, лихвените проценти, които прилагат, са значително по-високи, около 20 процента. /Перископ/