Дали сигурността на Косово е била нарушена от подозираната шпионска двойка?

Случаят с двамата души в ареста на Хърватия по шпионски обвинения за Сърбия, съобщиха в края на август, продължава да е пълен с неизвестни, точно както дейностите, които те са обвинени в извършването на в Косово.

Хърватски пилот, идентифициран като J.I., на когото бе казано, че е служил в мироопазващата мисия на Организацията на Северноатлантическия договор (NATO) в Косово КФОР, за когото се твърди, че е открил на приятелката си А.М., сръбска от Северна Митровица, чувствителна информация, която по-късно според съобщенията е предала на основната партия на сърбите в Косово. (Сръбски списък, който се радва на официалната подкрепа на Белград, отрече да познава заподозрения в шпионаж.)

Хърватските медии Слободна Далмачия съобщиха, че според съдебна заповед изследователите са проверили мобилните си устройства и комуникации, където са открили компрометиращи съобщения, които са ги накарали да подозират международното шпиониране.

И на двамата е възложено задържане, но цялото разследване остава тайна, за да може, както твърдят хърватските власти, процесът да не бъде повреден.

В Косово случаят повдигна важен въпрос: дали националната сигурност на страната е в опасност?

Косовското министерство на вътрешните работи не отговори на безплатните въпроси на Радио Европа относно възможното въздействие на този случай върху вътрешната сигурност.

За Life Loshan, изследовател в косовския център за изследване на сигурността (QKSS), този предполагаем случай, който тя счита за сериозен, не представлява пряк риск за сигурността, тъй като твърди, че няма информация, че “е компрометирал критична информация за Косово или Косовските сили за сигурност”.

По-широк начин обаче националната сигурност на Косово бе нарушена от факта, че сръбските служби в сътрудничество с руснака продължават да се опитват да проникнат в устойчиви структури и да тестват съпротивата на системите за сигурност”, казва тя на Радио Свободна Европа.

Междувременно експертът по сигурността Бурим Рамадани смята, че шпионирането на случаи от враждебни държави е сложно и националната сигурност може да застраши.

Най-новото “състояние е доказателство, че Косово постоянно се изправя пред яростна, агресивна война чрез враждебна сръбска, руска и друга” разузнаване, казва той на Радио "Свободна Европа," подчертавайки, че шпионските дела могат да отнемат няколко години за решаване.

“Неотворена шпионска борба с НАТО”
Рамадани и Лошай смятат този случай за по-широк опит на Сърбия да проникне в системите за сигурност на Косово, което според тях също показва достъп до враждебния на Белград към НАТО, където Сърбия не е член, а е част от програмата за партньорство за мир.

“по отношение на регионалната и международната сигурност, това е един от случаите, които доказват, че вражеската държава, Сърбия, не само не сътрудничи и има враждебни амбиции срещу други държави, но е враждебно да използва активи или инструменти на държавите от НАТО, а това е открита война на шпиониране, която Сърбия прави с НАТО, не само с Косово”, казва Рамадан.

Едно от притесненията на Лошай е, че информацията, която може да е била събрана както за сътрудничеството на Косово с НАТО, така и за самите съюзнически войски, може да е била прехвърлена на Русия “, която може да е свързана с геополитическото съперничество, което сега виждаме в”, казва тя.

Според нея това трябва да бъде тревожно, че системите за сигурност не са ограничени до билатералното ниво, а имат по-широки измерения.

“е част от по-широките усилия на Сърбия да тества съпротивата на НАТО и да идентифицира слабостите в евроатлантическата архитектура за сигурност”, се казва в доклада.

Двама познавачи на сигурността смятат заподозрените за успешни, докато Рамадани казва, че отвъд отделните лица стойността на хърватската операция остава “разрушаването на враждебните операции”.

Лошай обаче твърди, че този предполагаем случай на шпионаж посочва, че има пропуски в сигурността -- “като слабостта на по-дълбоката координация между НАТО, Хърватия и Косово -- за справяне с операциите на Сърбия”.

Какво казаха властите?
Хърватските власти, които разкриха случая, предоставиха малко подробности по него. Министърът на отбраната Иван Ануспи заяви на 2 септември, че репутацията на хърватската армия е нарушена, но не и националната сигурност.

Той [задържаният пилот] не разполагаше с такова ниво на сигурност, което да му позволи да разполага с цялата информация, от която се нуждаеше, което би застрашило сигурността и способността на хърватските въоръжени сили”, каза той.

Косово изрази готовност за сътрудничество с Хърватия, тъй като специалният прокурор е бил насочен към властите в Загреб, за да предостави доказателства на косовските граждани А.М. МФС не отговори на въпроса на РЕЛ дали Хърватия е призовала за сътрудничество.

Рамадани заяви, че Косово трябва да поиска екстрадицията на А.М. в Косово, за да бъде изправена пред правосъдието на мястото, където се твърди, че е извършвало шпионската дейност.

Междувременно, след откриването на случая от хърватски медии, косовската полиция нахлу в дома им в Северна Митровица и там те откриха “, няколко обстрела и куршуми”.

А.М. Съобщава се, че в миналото е работила по мисията на Европейския съюз за прекратяване на закона в Косово (EULEX).

Хърватските медии съобщиха, призовавайки към източници, че са събрали и прехвърлили чрез криптирани платформи данни от сръбския списък за движението на членовете на КФОР и сърбите на север.

НАТО заяви пред Радио Европа, че “приема сериозно” тези обвинения, като добави, че има приоритет безопасността на своя персонал и мисия в Косово и “целостта на класифицираната информация”.

В КФОР близо 4800 членове 152 от тях са от Хърватия. /Перископи/