Защо косовските компании се приземяват в Албания

Пазарът на малцинствата е сегмент, който привлича големи предприятия от Косово. Последните имат повече опит и се движат по-бързо от Албания в организираната търговия на дребно и бързат да използват свободни пространства на пазара, които говорят същия език. Завръщането на Албания към туристическа дестинация, [...]
Завръщането на Албания към туристическа дестинация, която е увеличила потреблението си от чужденци, е другата атракция за предприятията за търговия на дребно и услуги в Косово.
В края на март 2025 г. компанията от Косово “Veva Fresh Store” обяви, че е постигнала споразумение за закупуване на “SPAR Albania” от албанска група BALFIN.
Крайната стойност на сделката е 36,4 млн. евро, според сделката, регистрирана в Националния бизнес център.
След обявяването на придобиването Европейската банка за възстановяване и развитие (BERZH) и фонд “Фонд за разширяване II” (ENEF II), съгласно инвестиционната рамка на Европейския съюз за Западните Балкани (WBIF), обявиха, че ще отпуснат до 25 млн. евро за частично покриване на разходите за закупуване “SPAR Албания”) с принос на BERZH 22 млн. евро и ENEF II с 3 млн. евро.
Това е най-големият заем, който BERZH някога е отпускала на местна компания в Косово. След придобиването “Veva Fresh” планира да разшири дейността си в Албания с отварянето на нови магазини и обновяването на съществуващи “точки SpAR”
Капиталовата компания от Косово, “Albi Holding”, закупена през септември 2025 г. “Fashion Group Albania”, която е част от групата BALFIN за 7.6 млн. евро по договора, депозиран в БВП.
Дружеството за покупки притежава веригата от модни продукти, работещи в Косово и региона, представляващи международни марки като “Celio”, “Chaussa”, “Okaidi”, ” Springfield”, “Ozdick”, “Geox”, “Gant”, <x16Timberland”, “Huggo Boss”, “Sports Armani Exchange”, “Tom” “XYZ”, “U n GG”, “Plain Sport”, “Orsey <29x2, <Dox30 >Dox, <Box2, >Dox32 >
През октомври 2025 г.
Компанията заяви, че планира да отвори 20 нови точки на КФК в цяла Албания.
KAN е регистрирана компания в Косово, собственост само на бизнесмена Фатмир Зимбер. Неговата група вече присъства в Албания чрез компанията “Канадски живот”, която притежава правото да използва датската марка “Jysk” за Албания и други държави в региона.
“TP Investment Limited”, като същевременно имат собственици на контрол на бизнесмени от Грузия.
“Global Fast Albany” затвори 2024 година с общо пътуване в размер на 1,44 милиарда долара, което се увеличава с 18% в сравнение с преди година. Нетната печалба възлиза на около 1141 млн. долара, което също нараства с 23% повече в сравнение с 2023 г.
В края на 2024 г. компанията притежава 13 активни ресторанта в Албания, от които 11 с марката KFC и две с марката “Pizza Hut”.
Защо косовските компании се местят в Албания
Рамиз Келменди, известен бизнесмен в Косово, собственик на компаниите Е LCOS и ETC, казва “Монитор”, че интересът към косовските бизнес инвестиции в Албания винаги е бил голям. Според него това е положително нещо, тъй като всеки бизнес, независимо дали е голям или малък, е насочен към разширяването.
“Ние като ELCOS/ ETC продължаваме да инвестираме в Албания. В момента в Тирана строим основно бизнес съоръжение.
Нашата цел и на други предприятия от Косово е да се разширим и това разширяване се случва в съседната ни страна Албания. Така че нашата цел и подобни предприятия е да се разширим толкова, като добавим тук факта, че отиваме не далеч, а към нашата страна, като Албания”, казва г-н Келменди.
Той добави, че разширяването на бизнеса на Косово трябва да продължи и че потенциалът му също има и в други страни като Сърбия, Северна Македония, Черна гора и извън нея.
“Разширяването на косовските предприятия трябва да бъде, считам, че има още по-късно в Сърбия, Северна Македония, Черна гора и по-далеч. Но трябва да се спомене едно нещо, че някои предприятия напускат Косово изцяло и отиват в Албания. Така че, не разширяване, но преместване”.
Той обаче казва, че в момента Косово преминава през несигурен икономически и политически период.
Засега нямаме функционални институции, смяна от избори на избори, няма стабилност и сигурност.
Правителството и институциите трябва да работят за доброто на бизнеса и да създават благоприятни условия, но в момента изглежда, че работят срещу тях, принуждавайки бизнеса да се приспособи към неприятелски правила”, г-н Келменди.
Изявлението на Ахмети, директор на Косовската търговско-промишлена палата, казва “Монитор”, че Албания отдавна е привлекателна за много компании от Косово.
Албания отдавна се превърна в интерес за много компании от Косово. Един от основните фактори, които засягат това движение, е необходимостта нашият бизнес да разшири дейността си, тъй като за съжаление страната ни не предлага много възможности.
Не бива да се пренебрегва растежа на туристите, които увеличават покупките си. Албания отдавна предлага различни стимули за косовските предприятия, независимо дали са официални или неформални.
Освен компаниите в експлоатация или дори признатите от Косово хипермаркети, производствените компании отиват към Албания поради многобройните проблеми, пред които е изправено Косово”.
Той подчертава, че трудностите от правенето на бизнес в Косово са по-големи през последните години, главно заради решенията, взети без комуникация и сътрудничество с бизнес общността.
Трудностите на бизнеса през последните години се увеличиха значително. Например, ние, подобно на Косовската търговско-промишлена камара, се занимаваме с деблокирането на много компании, чиито блокади на Закона за държавната собственост ги е причинил.
Бизнесът продължава да усеща ефекта от този блок <x0. Той добавя, че увеличението на цената на енергията с 16,1% за регулираните потребители, а след това лошата либерализация на енергийния пазар влоши ситуацията.
“След това увеличихме цената на енергията с 16,1% за регулираните потребители и след това веднага погрешната либерализация на енергийния пазар.
От самото начало предупредихме последиците от тези действия, но не сме имали готовност от страна на институциите да преодолеят тази ситуация, пише: Монитор. al, излъчване Перископ.
Така че сега имаме увеличение на цените на продуктите, увеличение на производствените разходи, няколко пъти по-скъпи сметки за енергия, спад на производствените мощности, голяма несигурност за бъдещето, пълно спиране и отмяна на инвестиционните планове и др.”.
Инвестициите и броят на фирмите нарастват
Данните на Банката на Албания сочат, че интересът на предприятията от Косово да инвестират в Албания е много висок от пандемията, докато до 2019 г. потокът почти съществува. През 2024 г. инвестициите от Косово достигнаха рекордните 96 млн. евро от 13 млн. евро през 2019 г.
По отношение на общите инвестиции, теглото е достигнало 6%. Възходящият тренд последва, а в първата част на 2025 г., с 63 млн. евро, 50% увеличение.
Според данни на Статистическия институт (INSTAT) в края на 2024 г. 582 активни капиталови компании от Косово са оперирали в Албания, включително тези с общ капитал.
Броят на капиталовите компании от Косово се е увеличил с 12% спрямо преди година. През последното десетилетие броят на тези предприятия се е увеличил със 130%.
Интерес от пазара на недвижими имоти
Внимание към пазара на недвижими имоти. Muhamet Bytyqi, който също така е ценител на недвижими имоти, собственик на “Marc Real Estate”, казва, че в Косово пазарът на строителство е омръзнал, особено в градове като Прищина и Феризай.
Междувременно в Албания има голямо търсене на жилища и имоти, особено от чужденци и албанската диаспора.
Това прави албанския пазар по-динамичен и отворен за инвестиции, особено за строителни компании с опит и капитал от Косово”, твърди той.
Г-н Байтичи добавя, че строителните компании от Косово са закупили части от албански компании за законен достъп, за получаване на разрешителни за строеж по-бързо и за изграждане с местни партньори.
Има фирми в други области, търговия, енергетика, транспорт, които правят същото. Дори сегашната политическа ситуация в Косово създаде липса на пълно правителство, несигурност относно стратегическите решения и покачващите се цени на енергията създадоха несигурни условия за бизнеса.
Политическата несигурност кара инвестиционните решения да бъдат забавени или по-предпазливи. Бизнесът не иска да държи голям капитал на пазар с неясни правила и стабилност”. /Перископ/












